Терасата някак си опустя…Мислех си вече, че комшиите сем.Чуруликови са стегнали куфарите си. Вече десетина дни се събуждам и наострям уши с надежда да чуя познатата гълчава от терасата, но уви! Вчера сутринта обаче пак се появиха. Прелитат и пикират наоколо, въртят се около гнездото, кацат до него…С битовизми някакви като ремонти ли се занимават или дойдоха само, за да си нагледат имота, не знам. След което, пак изчезват нанякъде.

Днес пак се появяват. И пак нещо се суетят около гнездото. Докато ги гледам как леко се носят във въздуха с непринудена изящност и смело се оставят на течението да ги носи, ме обхваща лека завист. После ме полазва някаква странна тъга. Знам, че вече се готвят за дългия път на юг и кой знае защо ми замирисва на есен в тази жега. Само аромата на печен пипер липсва…

Че да се върна на моите лястовички…

Кадри из живота на сем. Чуруликови- месец юли.

Съмненията, че семейството е нараснало се увеличават от постоянното писукане и непрестанното прелитане до гнездото на две лястовички,  носещи нещо в човките си. Догадките се превръщат в убеждение при появата на първата жълта човка, а и от нарстващото количество птича тор, събирана всеки ден, на която най- много се радват цветята ми- голямо цъфтене падна това лято.

Любопитко или по-скоро Любопитка…“- С риск да падна искам да разбера какво е това там долу?“

Шушу-мушу къща разваля!

Гладен СЪЪЪЪМ !!!                                             Уффффф…, най-послe!!!

По-бързо, де!                                                        …сега не мога да говоря. С пълна уста

съм и възпитанието ми не ми го позволява !

Днес в брънч меню-то имаме калинки…

Ще ми липсват…Всъщност вече ми липсват. Дано не забравят пътя към моята тераса, а аз обещавам да им наглеждам имота през зимата.

P.S. Като че ли някой е прочел сутрешните ми мисли…и тази вечер е включил чушкопека…Рано е, бе хораааааа!

И още един Post Scriptum…Докато се ровя в нета, защото така и не мога да измисля име на поста, попадам на разни неща като:  „Как да прогоним лястовички? “ и други подобни дивотии… На мене лично и през ум не ми беше минавало да събарям гнездото им.  За сведение на всички „природолюбители“, на които цапането пречи толкова много (и после сигурно си изхвърлят боклука през терасата), така нареченото „цапане“ продължава около 3 седмици, докато малките не излетят от гнездото, така че не е болка за умиране, а и лястовичата тор е много добра  за цветята ви, ще спестите от покупката на разни Кристалони и т.н.. И като оставим настрана суеверията, че носи нещастие да се събаря лястовиче гнездо , че на местата където гнездят има положителна енергия и други подобни… да не забравяме, че са много полезни птиченца, че популацията им намалява ежегодно и  че в България са защитен вид.

Всеки път е само един от милионите пътища. Следователно ти трябва винаги да помниш, че пътят е само и единствено път. Ако чувстваш, че не трябва да го следваш, не оставай на него при никакви условия.
Няма нищо обидно за теб самия или за другите от напускането му, ако това е, което сърцето ти подсказва да направиш.
Но твоето решение, да следваш пътя или да го оставиш, трябва да бъде освободено от страх или амбиция. Предупреждавам те: вглеждай се във всеки път внимателно и хладнокръвно. Пробвай го, колкото пъти сметнеш за необходимо. Тогава задай на себе си и само на себе си един въпрос.
„Има ли този път сърце?“
Всички пътища са еднакви. Те не водят никъде. Те са пътища, минаващи през храстите или отиващи в храстите.
Има ли този път сърце? Това е единствения въпрос, който има значение.
Ако има сърце, пътят е добър, ако не — той е безполезен.

Карлос Кастанеда
Учението на Дон Хуан

Хората са като цветните стъкла. Искрят и блестят, когато има слънце, но когато падне мрак, разкриват красотата си, само ако има светлина отвътре … Елизабет Кублер-Рос

Обзалагам се, че болшинството от вас са попадали на снимки на тази необикновена и красива пеперуда, мислейки си, че някой е поработил много професинално с Photoshop. Photoshop-а в случая на Greta oto е самата природа.
Greta oto -пеперуда от семейство Nymphalidae с прозрачни крила. Обикновено е наричана „Стъклено крило“ или „Огледалце“. Размахът на крилете и е между 5,5 и 6 cм. Тъканта на крилете и е прозрачна. Среща се в Централна Америка, от Мексико до Аржентина. Украската по крилете й е тъмно-кафява, понякога примесена с червено или оранжево.
Храни се с нектар от тропически цветя.

Снимките са от www.flickr.com

Просто затваряш очи…

Шигеру Умебаяши (наречен Уме) е роден в Китакиушу, Фукуока, през 1951 г.  Започва музикалната си кариера като ръководител на групата new wave EX.  През 1985 г., след разпадането на групата, Умебаяши започва да се занимава с музика за киното. През следващите двайсет години пише музиката за повече от четиридесет филмови продукции, между които и известната In the mood for love на режисьора Уан Кар-Уай. Наградите от музикалната индустрия идват още в зората на кариерата му като композитор- Music Award на Mainichi Film Contest за саундтрака на Сорекара на Йошимицу Морита.

Красотата е форма на гениалност-дори е по-висша от нея, защото не се нуждае от обяснение. Тя е едно от най-големите събития в света, като слънчевата светлина, като пролетта, като отражението в тъмната вода на онази сребърна раковина, която наричаме Луна. Не може да се поставя под въпрос.  Правото й  да царува е божествено.

Оскар Уайлд

След финала на салонния стил танго на 29 август, в който победители бяха японската двойка Hiroshi y Kyoko Yamao, днес е финала на сценичния стил танго и на VII-то издание на Световния шампионат по танго в Буенос Айрес. С него приключва международния фестивал на танца, определен от Енрике Сантос Дисеполо  като „една тъжна мисъл, която се танцува“. Хорхе Луис Борхес, един от най-изтъкнатите аржентински писатели, пише за тангото: „…разказва истории, които идват от простолюдието, от улиците и кварталите, където в борбите с ножове и демонстрациите на смелост, се е родила аржентинската гордост, изваждайки на бял свят, силното его и универсалната истина от народните приказки. “
Чувственост, истории, разказващи за страсти, дълбоки емоции, които  музиката и танца улавят, пренасят и споделят. Тангото? Просто магия!
Тъй като не открих аржентинска телевизия, която да предава директно on line от Luna Park в Буенос Айрес, в очакване на някое видео в  Youtube, ви оставям на миналогодишните шампиони в сценичния стил, аржентинците Хосе Фернандес и Мелоди Жизел Селати и на Recuerdo на Освалдо Пулиезе.

На тези, омагьосани  като мен, от тангото, препоръчвам да видят и това  www.youtube.com , вълшебството на Tango Apasionado на Астор Пиацола  и на двойката танцьори, които мисля, че няма да сгреша, ако кажа, че правят любов на сцената (ще ме извиняват онези, за които израза „правя любов“ е  архаичен или прекалено романтичен).

Инфо за тангото можете да намерите и тук:

tangoargentino
todotango
esto.es/tango/